Актуалното в Перник и региона

Бизнес

Промяна: Държавата ще поема и част от осигуровките по схемата 60 на 40
Промяна: Държавата ще поема и част от осигуровките по схемата 60 на 40

Бюджетната комисия в НС прие предложение на Йордан Цонев, така държавата, освен 60%, ще заплати и осигуровките, така че сега схемата ще бъде наистина 60/40. Това заяви депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова след днешното заседание на бюджетната комисия на НС, съобщи Нова тв.

"Решихме в бюджетната комисия да се съобразим с исканията на бизнеса. Освен прилагане на мярката 60 на 40 за бизнеса, държавата, освен тези 60%, ще заплати и осигуровките, които се дължат от работодателя. Т.е. схемата няма да е 70 на 30, а ще бъде наистина 60 на 40. Смятам че можем да поемем този допълнителен разход“. Това заяви след заседание на бюджетната комисия нейният председател Менда Стоянова.

Ще се поемат само вноските на работодателя - личната остава за служителя, каза още тя.

"Смятам, че при тази ситуация може да поемем този допълнителен разход от тези милиард и половина във фонд "Безработица". Това значително подобрява мярката и дава възможност на повече работодатели да се възползват", уточни тя.

"Освен това може да се взема безлихвен кредит от 1500 лв на месец, срок на погасяване – 10-годишен. От това може да се възползват всички самоосигуряващи се лица", добави тя.

"Приехме и текст всички общини да редуцират или освободят от наеми или такси за ползване - тротоарно и т. н., своите наематели за срока на извънредното положение", каза Менда Стоянова.

"При забавяне на плащанията по кредити и лизинг – няма да се начисляват лихви", съобщи председателят на бюджетната комисия.

Тя заяви, че предложението за редуциране на глобите също е било прието. „То ще се отнася за другите мерки извън нарушението на мярката за карантина. Там глобата остава 5000 лв. Една разходка в парка ще струва на този, който бъде хванат, 300 лв. При повторно нарушение глобата ще бъде 1000 лв.“, каза още Стоянова.

Тя заяви и че се спира изплащането на субсидиите на политическите партии за периода на извънредно положение, а парите ще се използват само за борба с коронавируса./Източник: Днес.бг

06 апр. 2020, 08:30

Започват засилени проверки заради Великден и Гергьовден
Започват засилени проверки заради Великден и Гергьовден

Българската агенция по безопасност на храните от днес започва засилени проверки на обекти за производство и търговия с храни, на пакетиращи центрове за яйца, складове за търговия на едро с храни, на заведения за обществено хранене и на търговски обекти за търговия на дребно, на пазари и борси.

Проверките са за предстоящите празници - Великден и Гергьовден. В периода от 6 април до 8 май засилен контрол ще има на производството и търговията на традиционно предлаганите за празниците храни - агнешко месо, козунаци, яйца, боядисани яйца, пресни зеленчуци и боя за яйца./Източник: Новини.бг

 

06 апр. 2020, 08:30

Деница Сачева: Мярката 60/40 защитава интересите и на работодателя, и на работника
Деница Сачева: Мярката 60/40 защитава интересите и на работодателя, и на работника

За струпванията пред бюрата по труда искам да напомня, че сме предоставили възжности всички услуги да се заявяват и по електронен път, т.е. заявления могат да се предават и по пощата, стига да имаш електронен подпис. Иначе ще отворим и допълнителни офиси там, където има нужда, като това важи най-вече за по-големите градове. За момента допълнителни офиси на бюрата по труда бяха отворени във Варна и Русе. Това сподели в сутрешния блок на Нова телевизия министърът на труда и социалната политика Деница Сачева.

"Мярката 60/40 работи от вторник следобед. За тези дни имаме 343 заявления за около 4500 лица. От мярката са се възползвали малки и средни фирми, но искам да подчертая, че тя не е единствената мярка. Нейната краткосрочна цел е да гарантира дохода на работниците. Освен всичко друго това е мярка, която защитава интересите и на работника, и на работотаделя", уточщи още социалният министър.

Сачева отново припомни за възможността за държавен кредит до 1500 лева за лицата в неплатен отпуск, подчертавайки, че желанието на държавата е да убеди търговските банки да не обвързват този заем с останалите кредити на гражданите./Източник: Новини.бг

06 апр. 2020, 08:30

Бизнесът иска промени в Закона за извънредното положение
Бизнесът иска промени в Закона за извънредното положение

АОБР (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ) настояват за изменение и допълнение на Закона за извънредното положение. Те излагат своите предложения в писмо до депутатите и председателя на парламента.

Ето и пълния текст на позицията:

ДО

Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ОТНОСНО: Предложения за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (ЗМДВИП)

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Представителните на национално равнище организации на работодателите АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в АОБР, чиито членове осигуряват работа на над 82% от наетите в България, за да се съхрани заетостта и подкрепят доходите на трудовите хора в рамките на заделения ресурс от 1 млрд. лева, изразяваме своето безпокойство от факта, че при над 60 000 принудително спрели работа и над 350 000 засегнати от кризата предприятия, при 5 000 души, оставащи без работа всеки ден, едва 228 предприятия (което е статистическа нула) искат да се възползват от подкрепата по реда на параграф 6 от ЗМДВИП. Причината много под 1% от предприятията да виждат възможност за запазване на работни места по предлагания ред е в същностни дефекти на закона (в параграфи 4 и 6 от преходните и заключителните му разпоредби), които работят в посока, обратна на желаната – вместо да способстват за запазване на работните места чрез разумно обезщетяване, тези норми правят запазването на заетостта невъзможно, разпореждайки работникът да получи брутното си трудово възнаграждение (т.е. цялото си възнаграждение) за времето, през което не полага труд. При това положение, предприятието е принудено да освободи работника, за когото е забранено или не може да осигури работа, т.к. не е в състояние да доплаща на същия работник пълно възнаграждение срещу никакъв труд. И тогава обезщетението за безработица се поема напълно от държавата, за период до една година, вместо той да бъде запазен в заетост с по-малко разходи.

Задължението за заплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, без каквато и да било насрещна престация, без положен труд, не намира опора нито в правната, нито в икономическата доктрина. Това е задължение за предприятията да заплащат еднакво както на работник, който е отработил пълно работно време, така и на работник отработил ½ работно време, така и на такъв, който за същия период не е работил изобщо. С такова задължение не се компенсира липсващ доход от неположен труд, а се заплаща пълно възнаграждение срещу никакъв труд. Това не е компенсация, а ощетяване на предприятието и на работещите в него работници, които трябва да изработят и осигурят пари за подобна необоснована компенсация, която облагодетелства единствено неработещите.

Принципът на компенсиране на неполучен доход предполага даване на част от неполученото, никога даване на целия доход. Така е и при определяне на размера на пенсиите, където те са малко над 40% от осигурителния доход, като търсената стойност е 60%. Обезщетението за безработица е 60% от получаваното възнаграждение. Това е така, защото тези плащания се явяват заместващ доход, който замества трудовия доход на работника или служителя във времето през което той не полага труд и в никакъв случай те не могат и не трябва да компенсират на 100% липсващия доход, защото това е лишено от икономическа и осигурителна логика и ще доведе до изкривяване на социално-осигурителния модел. Освен това, следва да се отчита фактът, че когато не се полага труд, разходите за издръжка спадат – средно с 40 % според обективни проучвания.

За да се използват максимално, ефикасно и ефективно ограничените финансови ресурси на държавата, така че в рамките на същия ресурс да се осигури на повече хора адекватна подкрепа, най-вече там, където е най-потребно, цялостна компенсация на дохода може да е допустима само по отношение на възнаграждения равни на минималната работна заплата, а с нарастване на дохода интензитетът на компенсация следва да намалява.

Поради извънредно кратките срокове на приемане, Закона страда и от други пропуски и противоречия, които следва да бъдат отстранени.

С §4, т. 2 на Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗМДВИП в Кодекса на труда (КТ) се създава нов правен институт „преустановяване на работата при обявено извънредно положение“, без да му се дава легална дефиниция.

Понастоящем, Кодексът на труда борави с понятията „спиране на работа“ и „преустановяване на дейността“ на предприятието. Понятието „преустановяване на дейността на предприятието“ е въведено в Кодекса на труда през 2010 г., за да уреди възможността на работник и служител на прекрати трудовото си правоотношение, в случаите когато работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор. Съгласно §1, т. 14 на Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, „преустановяване на дейността е фактическото преустановяване на производствената и/или стопанската дейност на предприятието за повече от 15 работни дни, без да е обявен престой или спиране на работа, поради технологични причини или производствена необходимост“.

На практика, при така създалата се ситуация, дейността на работодателя се спира и работникът или служителят се намира в престой. Въвеждането на нов правен институт подвига въпроса каква е разликата между спиране на работата, престой и преустановяване на дейността, без да носи добавена стойност. По тази причина смятаме, че следва да се използват установените институти (спиране на работата), прилагането на които е ясно и непротиворечиво.

С §4, т. 5 ПЗР ЗМДВИП се създава нов чл. 267а КТ – „Трудово възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение“, съгласно който за времето на преустановяване на работата работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.

Трудовото възнаграждение е насрещната престация от работодателя срещу предоставянето на работната сила на работника. Ето защо, извън установените изключения (напр., при ползване на платен годишен отпуск), ако задължението на работника или служителя да престира труд се спира, то се спира и насрещното задължение за работодателя да начислява и изплаща трудово възнаграждение. Доколкото трудовото правоотношение за периода на спиране на работата не е прекратено, за него на работника или служителя ще се полага и платен годишен отпуск (арг. чл. 351, ал. 1 КТ), което допълнително ще натовари финансово предприятията.

Задължението за начисляване и изплащане на брутното трудово възнаграждение на работниците при престой, скрепено със задължението за начисляване и изплащане на брутното трудово възнаграждение, в ситуация на извънредно положение от неработещи предприятия, за неопределено дълъг период от време, е предпоставка за постигане на точно обратния на целения ефект, а именно – съкращения на работници и служители, вместо запазване на заетостта.

С §6 на ПЗР ЗМДВИП се въведе норма, съгласно която по време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител. В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата, той се задължава да ги възстанови.

С Постановление № 55 от 30 март 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. (Постановлението), Министерският съвет прие критерии и ред за кандидатстване от работодателите за компенсации. Мярката е проектирана по начин, който препятства възможностите да бъдат подпомогнати онези, които най-много се нуждаят от подкрепа. Съществува реална опасност повечето работници и служители в предприятия, чиято дейност е засегната от противоепидемичните мерки, да останат без всякакъв доход, поради невъзможност на предприятията да осигурят 40 на сто от възнагражденията, осигурителните вноски и възможността да заплащат пълния размер на възнагражденията на работниците и служителите, за които е получена компенсацията за двойно по-дълъг срок, какъвто е сега установеният ред. Същевременно, редица предприятия ще трябва да направят значителен разход, за да извършат съкращения, за да могат работниците да се регистрират и да получат обезщетения за безработица. В допълнение, при масови уволнения, процедурата отнема между 30 и 45 дни. Ако работодател не отговаря на критериите, заложени в Постановлението, или какъвто е масовия случай – не разполага

с финансов ресурс да плаща 40% от брутните заплати плюс близо 20 % осигуровки при спряна работа, работниците са поставени под риск да не разполагат с никакви финансови средства – нито под формата на трудови възнаграждения, нито под формата на обезщетения.

За да се постигне реален ефект от предложената мярка и да се преодолеят идентифицираните проблеми, е необходимо работодателите да не бъдат натоварвани с разходи за трудови възнаграждения и свързаните с тях осигурителни вноски, в случаите, когато работата на предприятието е спряна (напълно или частично) и когато работникът или служителят не полага труд. За периода на престой, работникът или служителят следва да получава обезщетение от фонд Безработица, като същевременно запази работното си място.

За да се избегне дискриминация между обезщетяване на работници и служители, които са в престой, и тези, които работят на непълно време, предлагаме доходът на работещите при непълно работно време по реда на чл. 138а, ал. 2 да бъде допълнен с обезщетение, в размер пропорционално на неотработеното време.

Предложението създава възможност едновременно за запазване на интересите на работниците и служителите, работодателите и тези на фиска, доколкото се намалява периодът до 3 месеца на изплащане на обезщетение, в сравнение с хипотезата, при която същите тези лица могат да получават същия размер на обезщетение за период до 12 месеца. По този начин работодателят ще запази заетостта в предприятието си.

С оглед на горното, единодушното ни мнение е, че за да е работеща мярка за запазване на заетостта, е необходима законодателна промяна, чрез която със средствата да могат да бъдат подпомагани пряко и частично отсъстващите доходи на работниците и служителите, без да се поставят неизпълними условия пред предприятията. В тази посока е и нашето предложение.

1. В ПЗР ЗМДВИП, § 4., т. 2:

1.1. Заглавието да се измени, както следва: думата „преустановяване“ да се замени с думата „спиране“ и да придобие следната редакция: „Спиране на работата при обявено извънредно положение“

1.2. Текстът на алинея 120в да придобие следната редакция:

„Когато при обявено извънредно положение са въведени противоепидемични мерки, ограничаващи пряко или косвено упражняваната дейност, работодателят може със заповед да спре работата на предприятието, на част от него или на отделни работници или служители.“

Действащата редакция на алинея 2 урежда несъществуваща хипотеза, с която работата на предприятието или на част от него се преустановена със заповед на държавен орган. За работодателя се създава задължение да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта. Със Заповед РД-01-124 от 13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването не се преустановява работата на предприятията, а се преустановяват посещенията в редица обекти. Предложената редакция на чл. 120в отразява действителната ситуация.

2. В ПЗР ЗМДВИП, § 4., т. 3, буква „а“:

Ал. 2 на чл. 138а да бъде изменена и допълнена, както следва:

"(2) В предприятието, в част от него или за отделни работници или служители работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време."

Предложената редакция позволява гъвкавост на работодателя при установяване на непълно работно време, съобразно реалната си необходимост.

3. В ПЗР ЗМДВИП, § 4., т. 4:

Алинея 1 на чл. 173а да бъде изменена и допълнена, както следва:

Думите „със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган“ да бъдат заличени, а думата „преустановена“ да бъде заменена с думата „спряна“ и текстът да придобие следната редакция:

„(1) Когато, поради обявено извънредно положение е спряна работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

4. В ПЗР ЗМДВИП §4., т. 5.

4.1. Заглавието да бъде изменено, както следва:

„Обезщетение при спиране на работата и при установено непълно работно време при обявено извънредно положение“

4.2. текстът на чл. 267а да бъде изменен, както следва:

„Чл. 267а. (1) За времето на спиране на работата в случаите по чл. 120в, както и при установяване на непълно работно време от работодателя по чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, работникът или служителят има право на парично обезщетение по реда на §6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Периодът на спиране на работа се зачита за трудов стаж.

(2) При въвеждане на непълно работно време от работодателя по чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, размерът на паричното обезщетение се определя пропорционално на неотработеното време.“

5. В ПЗР ЗМДВИП §5

1. Добавя се нова т. 3 със следното съдържание:

3. В чл. 9 ал. 2 се добавя нова т. 6:

„т. 6. през което лицето е получавало парично обезщетение по чл. 267а КТ.“

С предлаганото изменение се предвижда периодът на получаване на обезщетение по реда на чл. 267а да се зачита за осигурителен стаж, без да се дължи внасяне на осигурителни вноски.

6. В ПЗР ЗМДВИП § 6

Текстът да придобие следната редакция:

§6. (1) По време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда парично обезщетение в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. на лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответните осигурени лица в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.

(2) Средствата, превеждани по реда на ал. 1, са за сметка на фонд "Безработица" на държавното обществено осигуряване.

(3) Осигурителите по ал. 1 подават до Агенция по заетостта информация за лицата, попадащи в режима по чл. 120в или 267а по ред и условия, определени в акт на Министерския съвет.

7. Да се създаде точка в ПРЗ ЗМДВИП със следното съдържание:

„Дължимите обезщетения на осигурените лица, посочени в заявленията, подадени по реда на §6. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., преди влизане в сила на този закон, се изплащат по реда на този закон.“

С предложения текст се уреждат случаите на вече подадените заявления.

С уважение,

Кирил Домусчиев

Председател на КРИБ Ротационен председател на АОБР за 2020 г., От името и по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ/Източник: НТВ

06 апр. 2020, 08:30

Менда Стоянова разкри колко тежко ще е финансовото положение на българите след кризата
Менда Стоянова разкри колко тежко ще е финансовото положение на българите след кризата

"Много рядко изтървавам нервите си, но обстановката в Народното събрание в момента е много изнервена. Това, което Корнелия Нинова и няколко души от БСП говорят, са откровени лъжи." Това каза председателят на Комисията по бюджет и финанси и народен представител от ГЕРБ Менда Стоянова в сутршения блок по bTV. Тя сравни думите на лидерът на БСП с тези от речта на президента Радев вчера.

"Ако гледаме внимателно вчерашното изказване на г-жа Корнелия Нинова, тя повтори тезата на президента с други думи - че икономиката ще пропадне и хората ще останат гладни. Това, че хазната и искаме да увеличим дълга, не е вярно", допълни тя. "Всеки ден гледам щаба. Вчера бяха казали, че се крием зад "някакъв" щаб. Това са специалисти, които обясняват всеки ден, че това което се случва в света, не трябва да се случва в България. Тепърва се чака пикът в България. Имаше изявление на председателя на СЗО, който каза мерките да не се разхлабват", допълни Стоянова.

"Към 31-ви март салдото на бюджета на държавата е положително с милиард и 200 хиляди. За да продължи да работи икономиката и държавата да изпълнява функциите си. Казват, че БВП ще спадне с 3%, но има много по-мрачни прогнози. При тази ситуация, оценката е тази, което означава, че над 2 млрд. няма да постъпят в хазната. Това е един дефицит, който трябва да се покрие от някъде", обясни тя. Тя припомни, че правителството има ясни мерки за подкрепа.

"За тази мярка също се говорят небивалици. Аз ще кажа само, че за два дни има заявки от 230 фирми за участие. Фирмите в България са около 300 хиляди, но не всички работят. Ръстът на безработицата се увеличи много, но това се дължи на българите, които се върнаха от чужбина и се регистрират", обясни още Менда Стоянова. Тя изтъкна голяма неточност от речта на президента.

"Не искаме нов дълг от 10 млрд., а от 7 млрд. Поясних ясно и категорично, че при една прогноза за спад от БВП ни трябват около 3,5 млрд. Отделно като добавим мярката за капитализация на Българската банка за развитие, стават 4 млрд. Смятам, че за България няма да бъде толкова тежко време. В последните години водим добра фискална политика и сме втори в Европа по най-нисък дълг. Този дълг ще нарасне с 30%, но пак не е толкова много", обясни тя.

"За мен решението за замразяване на заплатите е популистко и не решава нищо. Трябваше да вземем ясно и категорично решение каква част от заплатата си искаме да даряваме. Парламентарната група на ГЕРБ дари 100 хиляди лева на Министерство на здравеопазването. Сега парламентарната група ще вземе решение да даряваме половината от заплатите си, но не само за дарителската сметка на Министерство на здравеопазването", разкри Менда Стоянова.

06 апр. 2020, 08:30

Салоните на Мая Илиева пред фалит
Салоните на Мая Илиева пред фалит

Салоните за красота на Мая Илиева са изправени пред тежка финансова криза, научи „Галерия“. Вдовицата на покойния мафиотски бос Георги Илиев вече изнемогва заради извънредното положение и се очаква до края на годината да обяви фалит.

Въпреки че вече близо месец салоните са хлопнали кепенци заради наложените мерки срещу коронавируса, Мая Илиева продължавала да плаща на служителите си, в това число – и на хигиенистките. Бизнес дамата не искала да загуби квалифицираните си служителки и макар да не ходят на работа, тя им плащала пълните заплати, и то от джоба си. Според запознати ставало въпрос за над 20 000 лева месечно.

„Скоро не се очертава салоните за красота у нас да заработят и затова повечето собственици са освободили служителите си или са ги пуснали в неплатен отпуск. Това е единственият начин да се запазят от фалит. Ако Мая Илиева продължава с това темпо, бизнесът й ще издъхне“, пророкуват от бранша.

Всъщност салоните за красота не са единственият й проблем. Преди близо 2 години тя бе принудена да продаде прочутата марка „ВАИ Холдинг“, а само няколко месеца по-рано се раздели и с голяма част от имотите на покойния си съпруг. Това даде повод за слухове, че вдовицата на Главния изпитва сериозни финансови затруднения.

Въпреки че има милиони в банкови сметки, салоните й за красота в действителност могат да не издържат дълго на кризата. Дори и да ги закрие обаче, Мая има достатъчно средства, за да си живее безгрижно и да помага на децата си.

 

06 апр. 2020, 08:30

Глобиха „Топлофикация” Перник с 10 000 лв.
Глобиха „Топлофикация” Перник с 10 000 лв.
Глоба от 10 000 лв. е наложила РИОСВ – Перник на местната „Топлофикация”.Санкцията е заради това, че не е надградено шламохранилището „Кудин дол”.„Не е изградена технология за намиване под вода. Това е язовирна стена, която е трябвало да бъде готова с влизане в сила на комплексното разрешително на „Топлофикация”, обясниха от инспекцията.Шламохранилището е разположено върху 400 дка и е с капацитет 1,5 млн. куб. м. То може да функционира до 31 декември 2014 г.Това е третата поред санкция на дружеството от началото на 2008 г.  досега. Всички глоби са в размер на по 10 000 лв.

13 апр. 2011, 17:24

Младежът Лъчо купил “Кремиковци” с кредит
Младежът Лъчо купил “Кремиковци” с кредит
Милионите дошли от ПИБ, Цеко Минев потвърждава
26-годишният Лъчезар Варнаджиев, който стартира процедура позакупуването на “Кремиковци” за 316 млн. лева, се е хвърлил в металургичниябизнес с кредит. Младият предприемач бил финансиран от “Първа инвестиционнабанка”.Информациите отприщиха спекулации, че именно финансоватаинституция стои зад мултимилионната сделка. “Да, банката е отпуснала кредит закупуването на комбината”, коментира лаконично пред “24 часа” съсобственикът наПИБ Цеко Минев.Роденият през 1985 година Варнаджиев основава фирмата, скоято влиза в сделката - “Елтрейд къмпани”, на 8 март тази година. Силновпечатление прави, че регистрацията е на адреса на “Надин-Н” с директор РадославБосилков, която е част от групировката “Надин”. Мълвата гласи, че именно Първаинвестиционна банка е основен кредитор на компанията-майка. От “Надин” направихаофициален коментар, гласящ: “Ние сме единствено консултанти за стойността наскрапа, който се намира на територията на “Кремиковци” и е част от сделката”./БЛИЦ

13 апр. 2011, 08:35

"Кремиковци" с нов собственик
"Кремиковци" с нов собственик
"Елтрейд къмпани" ЕООД София е купувач на обособена част от”Кремиковци” при цена 316 млн. лева, обяви синдикът на дружеството Цветан Банков.За финализиране на сделката сумата трябва да бъде внесена до 18 април.Компанията беше единствената, която депозира документи за участие в явния търг за продажба на предзаводската и производствената площадка на металургичния комбинат заедно с активите, свързани с производствената дейност на комбината, намиращи се на територията им.Това бе четвъртият поред търг, предишните се провалиха.Днешният търг бе при начална цена 316 млн. лева. При търга с тайно наддаване на 7 февруари началната цена на обособената част беше 395 млн. лв.Началната цена на първия търг през септември 2010 г., беше 565,5 млн. лева, но не се яви нито един кандидат.26-годишният Лъчезар Валериев Варнаджиев е собственикът на "Елтрейд къмпани" ЕООД. Фирмата е регистрирана само преди месец, съобщи Mediapool.bg

12 апр. 2011, 14:45

НАП вади на тезгяха 14 кг контрабандно злато
НАП вади на тезгяха 14 кг контрабандно злато
Регионална дирекция на Националната агенция за приходите в Бургас организира търг с тайно наддаване за продажбата на 14 кг контрабандно злато.На желаещите ще бъдат предложени накити, конфискувани от митницата при опит за нелегален внос в България. По-голямата част от изделията са изработени от 14-каратово злато и представляват различни видове бижута - гривни, пръстени, синджири и обеци.Изделията са в много добро състояние и могат да бъдат пуснати директно в продажба, без да се изисква претопяване, съобщава БТВ.

12 апр. 2011, 07:52

Людмил Стойков прави морга за жп. вагони
Людмил Стойков прави морга за жп. вагони
Пернишкият бизнесмен Людмил Стойков има намерение да изгради площадка за разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства и жп. вагони.Автоморгата ще се нимара на територията на бившия завод „Камет” на улица „Младен Стоянов” в квартал Мошино.Новата площадка е разширяване на дейността с търговия на черни и цветни метали на фирма „Еврометал”. Годишният капацитет на автоморгата е разкомплектоване на 1100 автомобила и 700 вагона.Пункт за разфасоване на коли ще бъде изграден и в село Драгичево. Теренът е отдаден под наем на фирма „Метаноя”, собственост на Йордан Стоянчов. В автоморгата също ще се разкомплектоват 1100 коли годишно, но отпадъците ще се преработват от други фирми.

11 апр. 2011, 07:30

"24 часа" и "Труд" официално с нов собственик
"24 часа" и "Труд" официално с нов собственик
Агенцията по вписванията е регистрирала 83% от капитала на "Медийна група България холдинг", която издава вестниците "Труд" и "24 часа" като собственост на Огнян Донев и Любомир Павлов.Останалите 17% са притежание на фирма "Бг принтмедия" с управители Любомир Павлов и Христо Грозев, съобщава Vesti.bg.Пред БНТ Грозев коментира, че ще обжалва решението в съда. Той обяви, че има и паралелна проверка на прокуратурата за документна измама.Скандалът между съдружниците избухна преди две седмици, когато Грозев обвини Донев и Павлов, че са се опитали да му откраднат дела.Според документи, публикувани е Търговския регистър, Донев и Любомир Павлов са поискали 83% от капитала на  "Медийна група България холдинг" да им бъдат прехвърлени.Това обаче станало без знанието на Грозев, който на следващия ден поиска да се блокират всякакви вписвания по фирмената партида на пресгрупата до изясняване на обстоятелствата.Според Донев и Павлов обаче новите дялове в капитала отговарят на инвестициите на всеки от съдружниците."Има съдружници, неуспели да си осигурят необходимото финансиране за заявения от тях дял. Затова трябва да се задоволят с полагащото им се", заявиха те.Агенцията по вписванията досега отказваше да впише примените в собствеността на вестникарската група.

10 апр. 2011, 10:35